Златните мостове
Златните мостове, известни също като Морените, е местност в планината Витоша, България, която представлява най-голямата каменна река в района.
Разположена е на надморска височина от 1350 до 1500 метра в поречието на Владайската река. Името идва от лишеите
със златист цвят, които покриват големите камъни. Според други
източници името идва от златен пясък, който се е намирал тук преди
време. От Златните мостове може да се направи преход до Черни връх по два основни маршрута, които преминават през много от старите, обичани от планинарите витошки хижи.„Златните мостове“ е късометражен филм на режисьора Емилиан Дечев, в който метафорично е използвана локацията на местността.
Златни мостове са може би най-посещаваната местност на Витоша. Още преди
Втората световна война, когато не е имало път от София до тук,
любителите на планината, с раници на гръб, идвали през почивните си дни
по малките пътечки от Княжево, Бояна и Владая, за да се насладят на
красивата природата. Днес м. Златни мостове (на 12 км от Бояна) е
свързана със столицата с автомобилен път.
Местността Златни мостове (1390 м н.в.) се намира в средното течение на
Владайска река, на границата между Северен (Каменделски) и Северозападен
(Селимишки) дялове на Витоша. Впечатляващи са огромните овални каменни
блокове от сиенит (морени) по широкото корито на реката. Те изцяло
покриват водното течение, за наличието на което човек само се досеща по
приглушения тътен. Повечето морени, са покрити с жълтеникави лишеи,
които, огрети от слънцето, придобиват златист цвят. Това е едно от
обясненията за наименованието на местността. Други свързват името с
наличието на златоносен пясък в реката, което също е факт. Местността
впечатлява и с огромните смърчови дървета, вековния бук и красивите
брезички.
Павиран автомобилен път свързва м. Златни мостове с п. д. „Бор” (5.2
км). Той минава покрай хижите „Момина скала”, „Тинтява”, п.д. „Родина” и
(с отклонение от 300 м) покрай п.д. „Средец”.
Местността е свързана с автомобилен път и с хижите „Планинарска песен”,
„Боерица” и „Кумата”. В м. Офелиите от пътя има отклонение за почивните
домове на МНО и на МЗГ. В близост до временната постройка на ПСС има
отклонение вдясно към: п. д. „Трендафила” (2 км), п. д. „Рудничар” и х.
„Острица” (3 км), х. „Еделвайс”(3 км) и п. д. „Звездица”(3.5 км).
Много са туристическите пътеки в тази част на планината: към връх
Копитото, към хижите „Момина скала” и „Септември”, към п. д. „Бор” и
оттам, през платото – към х. „Алеко”, към хижите „Кумата”, „Острица” и
„Селимица”.
Местност Златни мостове е един от най-често използваните изходни
пунктове към Черни връх (разстоянието е с дължина 8.5 км, което се
преодолява за около 2 ч. 30 мин., като се минава през х. „Кумата”, м.
Конярника и заслон Самара).
Павиран автомобилен път свързва м. Златни мостове с п. д. „Бор” (5.2 км). Той минава покрай хижите „Момина скала”, „Тинтява”, п.д. „Родина” и (с отклонение от 300 м) покрай п.д. „Средец”.
Местността е свързана с автомобилен път и с хижите „Планинарска песен”, „Боерица” и „Кумата”. В м. Офелиите от пътя има отклонение за почивните домове на МНО и на МЗГ. В близост до временната постройка на ПСС има отклонение вдясно към: п. д. „Трендафила” (2 км), п. д. „Рудничар” и х. „Острица” (3 км), х. „Еделвайс”(3 км) и п. д. „Звездица”(3.5 км).
Много са туристическите пътеки в тази част на планината: към връх Копитото, към хижите „Момина скала” и „Септември”, към п. д. „Бор” и оттам, през платото – към х. „Алеко”, към хижите „Кумата”, „Острица” и „Селимица”.
Местност Златни мостове е един от най-често използваните изходни пунктове към Черни връх (разстоянието е с дължина 8.5 км, което се преодолява за около 2 ч. 30 мин., като се минава през х. „Кумата”, м. Конярника и заслон Самара).